е защо така сега?

Много обичам лимони.

Цедя си всяка сутрин на ръка, без машинки, без приспособления. Хващам го начи лимона и, опитвайки се да прихващам с единия пръст всяка непослушна семка, опитваща се да проникне в бъдещия ми Сок, го стискам във всички посоки, докато в ръката ми не остане една нещастна почти суха кора. Накрая се получава приятна отвара, на която съм открила свойството да събужда много бързо. По време на сесии, предрусала с кафе, черен чай, кола, хапчета за концентрация, витамин С и всякакви други стимуланти, единственото, което ми помага към 3 сутринта си е лимоновото сокче. Без захар.

Не че винаги го пия без, само така разправям, за да убеждавам разни хора, че съм готина мадама, неподвластна на установените норми на поведение. Това всъщност го правя, само когато много ми се спи. Та така. Лимонът не е такава основна част от живота ми - заема някакви си 2 минути и половина от него на ден. Просто ми харесва цвета му и миризмата му и вкуса /тук много се чудя дали цвета и другото трябва да го членувам, наистина не съм сигурна, но искам да се отбележи, че съм разсъждавала по темата/. Та затова реших така да си кръстя БлогЪт! Да си пиша лимонови, жъли, кисели неща, които отвреме навреме, понякога без да искам, да наръсвам със захар…