mlqkoto

Имало едно време едно прясно мляко със захар. То било идеално - притежавало лек, ненатрапчив аромат на топлина, комбиниран с точната доза подсладител, било полезно и натурално вкусно. Човек можел да го пие постоянно и неограничено. То зареждало с топлина, утолявало жаждата, обогатявало организма, лекувало и създавало наслада.
Човек го пиел, успокоявал се, релаксирал, затоплял тялото си и изпитвал едно леко, ненатрапчиво, топло удовлетворение от живота. Млякото със захар дарявало цялата си същност, за да достави удоволствие.
Но имало нещо, което вгорчавало живота му. Човек обичал да го пие, обичал да се възползва от аромата и сладостта му, но често просто го забравял. Той го харесвал, но можел спокойно да мине и без него и изобщо не усещал липсата му.
Това вбесявало сладкото мляко. То трябвало да се промени. Сметнало, че е прекалено сладникаво и се почувствало като една истинска пoмия. Било толкова простичко и незапомнящо се! То почнало да се намразва, да се гнуси от себе си, през главата му дори минала мисълта да се вкисне… Но! Млякото със захар все пак било силно! То не можело да си позволи такова нещо да се случи с него - имало достатъчно дълга история, достатъчно богат житейски опит. Решило да се промени. Да прецака човека, който през цялото време само се възползвал от него. То не можело и не искало да бъде добро и ненатрапчиво.
Така топлото мляко със захар взело решение да смени професията си и да стане коктейл - силно алкохолен, от тези с черешка най-отгоре (все пак и то било суетно). И го сторило! Превърнало се в неустоим, твърд коктейл - с натрапчив аромат на грейпфрут, в комбинация с джин, ром и сок от маракуя.
Той не бил особено сладък, но създавал усещане за сладост. Не бил топъл, но нагорещявал цялата атмосфера около себе си. Горчиво, кисело и сладко се преплитали в едно, за да сътворят неповторимото усещане за зашеметяваща безтегловност. Всяка глътка от магичния коктейл била различна, преливаща от разнообразие. Той притежавал пълен контрол над човек и неограничена, неусетна сила на действие. Той омайвал и привличал, опиянявал и променял до неузнаваемост. Човек го обожавал, изпитвал нужда от него, давал всичко, за да бъдат заедно, но на моменти го и мразел, защото се чувствал прекалено безпомощен пред неговата сила. И все пак - никога не го забравял.
Студеното докосване, нежните милувки, горещите целувки, които дарявал, го превръщали в незаменима част от човешкия живот. Затова коктейлът с право се чувствал удовлетворен, могъщ и незабравим. За кратко време натрупал солидно самочувствие и доволство от себе си. Но никога не забравил какъв е бил преди.
Понякога - късно вечер, той поглеждал неоновите лампи в дискотеката, където работел и преоткривал своята истинска същност на топло мляко със захар - ароматно, вкусно и полезно… И осъзнавал старата си грешка - ако искал да бъде запомнен, трябвало да притежава и леко натрапчив, леко горчиво-кисел вкус, иначе никой никога не би оценил сладостта му. Той отварял очи, забравял мигновенно за млякото вътре в себе си и се подготвял за действие - да привлича, да опиянява, да контролира…