На 21 години съм, живея в София, уча сериозна специалност, която не взимам насериозно, работя, защото така трябва, хората биха ме определили като подредена, биха казали, че животът ми е предвидим занапред и перспективен.. ако не ме познаваха. Не бих могла да се похваля, че познавам себе си.  Това ме плаши. Искам да си имам мое си място, където да казвам какво мисля в прав текст, явно такова ми липсва навън, затова и реших да си създам блог. Наистина не мога да се сетя за нещо биографично, което да е достатъчно интересно, за да занимавам някой непознат с него. Всъщност и приятелите си нямам желание да принуждавам да четат каквото и да било. Защо искам всъщност блог? Може би истинската причина е, че ми е писнало от големия тефтер, подарен ми от баба ми преди около 10 години. Или пък защото е станало модерно да имаш такъв. Може би заради някакъв нарцисизъм и опит за доказване. Възможно е да е опит за бягство или комплексиран начин да изкрещя фак дъ систъм. Не знам. Пише ми се. Обичам да пиша. Това е в графата за мен. ПиЕс: А и много ми харесва и усмивчицата най-долу вляво.