Nina Simone

ПО дяволите – побърква ме! Иде ми да изкрещя само като чуя някоя нейна песен. Почти няма значение коя. Подскача ми се от тях. И искам някой да ме чука в хармония със звуците на нейния глас. И искам да тичам толкова бързо, че да полетя накрая. Ебати жената. Дори само гласът й, без никакъв акомпанимент и лачени диджейчета, може да ме подлуди. Ебати гласа. Плътен, мъжки, който обаче с твърдостта на една улегнала жена казва: И аз искам да бъда обичана, по дяволите! Да се търкалям по някоя поляна надолу, като ябълка, откъснала се от клона на единственото дърво на върха. Искам да тичам надолу към живота и в същото време да бягам от него. Това е за мен Нина, желание за живот и начин да изкрещя на света, че съм част от него, поклащайки се в ритъм.